Местните граждански организации в Община Хасково получават обща оценка 2.59, с което се нарежда на едно от последните места в класацията за страната. По-висок резултат получава измерението капацитет (независимост и ресурси на гражданския сектор), междинен -механизмите за вътрешно управление, а ролята отразява критично ниски стойности. Дори и по отношение на високо оценените показатели, обаче, са налице дефицити.

Организациите на гражданското общество са малки и финансово неустойчиви, подкрепата от страна на бизнеса и медиите е ограничена. В Хасково съществуват общински фондове/програми за подкрепа на отделни аспекти от работата на местни граждански организации (социални дейности, спорт, младежки, култура), но финансовите ресурси в тях са недостатъчни и правилата за достъпа до тях не са известни за всички. Местният бизнес предоставя само експертна помощ за граждански организации или оказва подкрепа заради лични контакти с представители на НПО, като през изминалата година има единични случаи на подкрепа със социално-благотворителен характер. Местните неправителствени организации успяват да мобилизират експерти, авторитетни личности и доброволци при осъществяване на техните инициативи, като особено голямо значение има приносът на доброволците. Организациите са успели да установят добри партньорства с медиите, като в резултат на това техните инициативи получават медийно отразяване. Що се отнася до независимостта при функциониране, липсват публично известни данни за оказван натиск или за зависимости между граждански организации и партии, местни власти и бизнес. Същевременно, по оценки на анкетирани организации съществуват случаи на оказвано въздействие от страна на партийни фигури, както и случаи, при които местни организации създават тесни връзки с цел усвояване на средства по проекти и насочване към икономически и тясно партийни интереси.

Изследването очертава тревожно ниски оценки за ролята на местните граждански организации в системата за почтеност. Въпреки че една част от анкетираните организации имат практика да търсят информация и да изискват отчетност от местните власти, тази практика не е придобила широка популярност. Данните от наблюдението показват, че през последната година не са инициирани антикорупционни инициативи на местно ниво, като съответно – граждански организации не са участвали в такива инициативи или в разработване на антикорупционни инициативи и предложения. В допълнение, местните граждански организации проявяват пасивност при формулирането на експертни предложения и мнения – нито една от анкетираните организации не е предоставяла становища през последната година на вниманието на местните власти. Резултатите от изследването дават основание за препоръка, че приносът на местните граждански организации следва да се укрепва чрез инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво и мерки за противодействие на корупцията и доброто управление.

Оценките относно механизмите за вътрешно управление на гражданския сектор разкриват съществени дефицити по отношение на прозрачността и отчетността. Повечето организации се стремят да използват разнообразни средства за публичност на информацията относно техни проекти и инициативи, но поради липса на финансови ресурси информацията на техните сайтове е неактуални или непълна. Само част от организациите публикуват в интернет информация за състава на управителните съвети, а още по-малка – годишните отчети за своята дейност. Част от гражданските организации декларират, че имат етични кодекси или правила, регулиращи етичното поведение на техните членове, но липсват конкретни данни относно тяхното съдържание и механизмите за тяхното практическо приложение.