Гражданските организации в Столична община получават обща оценка 3.98, с което заемат първо място сравнителната класация за сектора. Този резултат е пряко отражение на обективно широкото развитие на граждански инициативи в Столична община в практически всички сфери на гражданска активност. Отражение в оценката намират и актуални примери за активната позиция на гражданската общност в изискване на отчетност от местната власт. И трите изследвани измерения – капацитет, роля, вътрешно управление – получават съпоставими и сравнително високи оценки, като най-висока оценка получават механизмите за вътрешно управление – 4.13.

Капацитетът на неправителствените организации в София (оценка 3.99) е функция от наличните ресурси (финансови, материални, човешки) и способността им да функционират самостоятелно и независимо при изпълнение на своите дейности. Съществуват функциониращи общински фондове/програми, които осигуряват значителен финансов ресурс; правилата за достъп до тях са публично известни. В тази връзка могат да бъдат посочени примерите с програма „Европа“ на столична община (http://www.evropa-so.bg/bg/), Фондът за иновации в културата (http://fond.sofia-da.eu/bg)

Програмата за подкрепа на НПО в България (http://www.ngogrants.bg/public/portfolios/view.cfm?id=1). Правилата за финансиране са публично известни и оповестени на сайта на общината, като особено важен акцент следва да се постави на обособената линия за финансиране на инициативи, насочени към добро управление и взаимодействие между структури на гражданското общество и местните власти. Местните неправителствени организации мобилизират необходимите им експерти, сътрудници и доброволци, което им позволява да изпълнят своите проекти.  В сравнение с другите градове има редица примери за подкрепа от страна на бизнеса за различни граждански инициативи. Що се отнася до подкрепата от страна на медиите – местните неправителствени организации могат да разчитат на подкрепата на медиите. Позитивен фактор в тази насока е наличието на широк кръг от медии, в това число и появата на интернет медии и социалните медии. Гражданският сектор е независим от външна намеса и влияние от страна на местните власти и бизнес. Въпреки това, следва да се отбележи, че по възприятия и оценки на анкетирани граждански организации има различни типове обвързаности между политически и икономически интереси и граждански организации.

Обобщената оценка за ролята на местните неправителствени организации в системата за почтеност на местно ниво е 3.83. Приносът на сектора е адекватен и са налице редица примери на инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво. Отчасти те са резултат от наличието на специализирани фондове на общинско ниво за подкрепа на проектни инициативи на граждански организации в сферата на политиките за добро управление. По-съществено значение за високата оценка обаче има цялостното развитие на гражданските инициативи в столицата през изследвания период, високото ниво на експертиза, работа в мрежи и партньорства на местния граждански сектор. В тази връзка следва да се подчертае трайно и широко установената практика на местните организации да изискват информация от институциите, както и случаите, при които активни граждански организации са разкрили нередности/неефективно използване на публични ресурси при строително-ремонтни дейности. В резултат на това са предприети корективни действия от страна на възложители/изпълнители на тези дейности. За разлика от 2016 г., през 2017 г. липсват данни за съвместни инициативи между местни власти и неправителствени организации, пряко насочени към противодействие на корупцията. Същевременно, следва да се посочат редица примери на взаимодействие, насочено към прилагането на иновации и практики за по-добро управление, които дават възможност за подобен достъп до административни услуги (платформи за подаване на сигнали, уеб-приложения за подобрен достъп до администрацията,  ползване на обществен транспорт).

Както бе отбелязано, управлението на гражданските организации съответства във висока степен на принципите за прозрачност, отчетност и почтеност. Сайтовете на повечето организации предоставят информация относно състава на техните управителни съвети и относно техните отчети; широко разпространена е практиката за осигуряване на публичност на осъществяваните инициативи, като за целта се използват всички възможни информационни канали и инструменти. Значителна част от местните организации са разработили свои етични кодекси или са част от мрежи, които имат такива. Не толкова широко разпространено е прилагането на механизми за наблюдение относно практическото приложение на етичните стандарти в работата на гражданския сектор, като в тази насока има възможности за по-нататъшно подобрение.