Местните граждански организации в Община Смолян получават обща оценка 2.83, което е близо до средното за страната. По-висок резултат получава измерението капацитет (независимост и ресурси на гражданския сектор, с обобщена оценка 3,56), както и механизмите за вътрешно управление (2,83). Относително ниска е и оценката за ролята на гражданските организации в системата за почтеност (2.08).

Резултатите от изследването на капацитета показват, че организациите на гражданското общество са малки и финансово неустойчиви: те имат достъп до общински фонд за финансиране само на младежки дейности; даренията от бизнеса са рядкост, насочени са преди всичко към благотворителност и социални дейности, и са на база лични контакти. Подкрепата от страна на медиите е ограничена, като местните електронни медии  в повечето случаи отразяват безвъзмездно  инициативите на неправителствените организации и публикуват прессъобщения от тях. Тази практика обаче не важи за всички медии, като следва да се отбележи ролята и на личните контакти за по-добро отразяване на осъществявани инициативи. Местните неправителствени организации успяват да мобилизират експерти и доброволци, като изпитват определени затруднения при намирането на експерти в необходимата област преди всичко поради ограничени финансови ресурси. Независимостта на гражданския сектор е гарантирана, като липсва публично известна информация за натиск върху дейността на неправителствени организации или за създадени зависимости между неправителствени организации и представители на местни власти, партии и бизнес. Анкетираните представители на НПО споделят, че има индикации за създадени зависимости и по-тесни контакти, но не представят детайли и доказателства в тази насока.

Ролята на местните неправителствени организации в системата за почтеност разкрива някои дефицити. Местните граждански организации не изискват отчетност на управлението и показват слаба активност в областта по превенция на корупцията и промотирането на добро управление. За последната година няма данни граждански организации да са изисквали информация от местната власт (по мнение на анкетираните организации), като на сайта на общината също няма информация за постъпили заявления по ЗДОИ. Констатираните дефицити се дължат в значителна степен на финансовата неустойчивост на гражданските организации и ангажираността им преди всичко с фондонабиране и търсене на възможности за финансиране на проекти. Анкетираните граждански организации не са инициирали или участвали във форуми и инициативи, обединяващи действията на институции и граждански организации за противодействие на корупцията през последната година. Единствената намерена публична информация и спомената от една от анкетираните организации касае семинар за местните власти, на който са поканени и граждани.

Изследването дава основание за оценка, че съществува все по-голяма необходимост от повишаване активността на гражданското общество по отношение на контрол върху дейността на местните власти, медии, бизнес. Доказателство за това са разкритията за нередности относно работата на местния общински съвет, които обаче не са направени от местна неправителствена организация. Приносът на местните граждански организации в местната система за почтеност следва да се укрепва чрез инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво и мерки за противодействие на корупцията и доброто управление.

Данните относно изследването на механизмите за вътрешно управление показват определени дефицити по отношение на тяхната прозрачност и отчетност.

Гражданските организации имат практика да публикуват информация за своите дейности и постигнати резултати, като една от ключовите причини за това са изискванията за публичност на финансираните проекти. По отношение на осигуряването на публичност на информацията относно състава на управителните съвети и изразходваните средства обаче прозрачността е ниска. Повечето организации не предоставят публичен достъп до отчетите си чрез интернет, в т.ч. и поради липса на сайт.  Що се отнася до етичната рамка в дейността на гражданския сектор, се констатира разминаване между декларации за наличие на етични правила и действителното осигуряване на публичност. Повечето от гражданските организации декларират, че не са имали повод да прилагат етичните правила като инструмент за санкциониране на неетично поведение на свои представители.