Местните граждански организации в Община Сливен получават обща оценка 2.60, което е под средното за страната. По-висок резултат получава измерението капацитет (независимост и ресурси на гражданския сектор; обобщена оценка 3.68), както и механизмите за вътрешно управление (3.08). Тревожно ниска е оценката за ролята на гражданските организации в системата за почтеност – едва 1.08. Приносът на неправителствените организации следва да се укрепва чрез инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво и мерки за противодействие на корупцията и доброто управление.

Организациите на гражданското общество са малки и финансово неустойчиви, подкрепата от страна на бизнеса и медиите е ограничена. Съществуват определени общински програми за подкрепа на отделни аспекти от работата на местни граждански организации (преди всичко в сферата на социалните дейности, спорта, културата и младежки дейности), но финансовите ресурси в тях са недостатъчни и правилата за достъпа до тях не са известни за всички. Местният бизнес предоставя дарения, които са насочени предимно към благотворителност, социални дейности, спорт и младежки дейности. Медиите оказват подкрепа за гражданския сектор, като обикновено отразяват избирателно част от техните инициативи. Ограничените финансови ресурси и недостатъчно развит капацитет и авторитет създават известни препятствия пред ангажирането на експерти, но като компенсаторен механизъм местните неправителствени организации успяват да ангажират доброволци при осъществяването на своята дейност.  Независимостта на гражданския сектор е гарантирана, като липсва публично известна информация за натиск върху дейността на неправителствени организации. За последната година няма медийни публикации относно създадени зависимости между граждански организации и местни власти, партии или бизнес.

Данните относно ролята на гражданските организации в местната система за почтеност разкриват съществени дефицити относно осъществяването на граждански контрол и инициирането на мерки за превенция на корупцията и промотирането на принципите на доброто управление. Като цяло липсва установена практика за изискване на информация от местните органи на самоуправление; няма случаи на разкрития за злоупотреби и нередности, направени от граждански организации, а също така липсват данни за граждански организации, предоставяли становище до местните органи на власт във връзка с темата за доброто управление. През последната година гражданските организации и институциите не са участвали в разработването на антикорупционни стратегии и  предложения, като такива не са инициирани и от местните власти.

Резултатите от изследването на механизмите за вътрешно управление разкриват адекватно ниво на прозрачност относно управителните органи на гражданските организации и относно осъществяваните проекти и инициативи. Един от факторите, които оказват негативно въздействие в тази насока при част от организациите, е свързан с недостатъчните финансови ресурси за популяризиране на тяхната дейност и на постигнатите резултати. Налице са определени дефицити относно отчетността, като тук повечето организации се придържат към минималните стандарти в тази област – предоставяне на отчети за дейността в регистъра на Министерство на правосъдието. Част от организациите нямат интернет сайтове. Що се отнася до етичните стандарти в работата на гражданския сектор, част от гражданските организации декларират, че са разработили свои етични кодекси, правила и/или стандарти за поведение, но те не са публично достъпни. По мнение на анкетираните организации съществува практика за реално използване на етични правила за предприемане на санкциониращи мерки спрямо представители на организации, които са нарушили етичната рамка в тяхната дейност.