Местните граждански организации в Община Разград получават обща оценка 2.94, което е под средното за страната. Най-високо са оценени измеренията капацитет и механизми за вътрешно управление, а най-слабо – ролята на гражданския сектор в местната система за почтеност. Този резултат се дължи на факта, че през последната година няма случаи на разкрития за злоупотреби и нередности, направени от граждански организации; граждански организации не са инициирали ефективни мерки, обединяващи действията на институции и граждански организации за противодействие на корупцията и разработване на антикорупционни стратегии и предложения. Местните граждански организации са активни предимно в социалната сфера, благотворителност и грижа за нуждаещи се деца и семейства. В този смисъл, приносът им към развитието на среда на прозрачност и почтеност в местното самоуправление е незадоволителен и следва да бъде насърчен чрез сътрудничество с институциите и бизнеса.

Оценките относно капацитета на местните неправителствени организации разкриват проблема за липсата на достатъчно ресурси. Липсват общински фондове за финансиране на обществено значими дейности. Местният бизнес предоставя дарения, които са насочени предимно към благотворителност, социални дейности, спорт, култура, младежки дейности. Като компенсаторен механизъм, местните неправителствени организации успяват да мобилизират максимално широк кръг от експерти, авторитетни личности и доброволци, които им позволяват да изпълнят своите инициативи и да отговорят на обществените очаквания. Подкрепата от страна на медиите е безусловна подкрепа от и позволява широко се отразяване на граждански инициативи. Липсва публично известна информация за натиск върху дейността на неправителствени организации. Няма публично известни данни за зависимост между неправителствени организации и представители на местни.

Приносът на неправителствения сектор към системата за почтеност на местно ниво е силно ограничен, като той следва да бъде надграден с инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво. Малка част от местните граждански организации имат установена практика да изискват информация от местната власт, като в тази връзка има единични случаи на търсене на информация. Липсва информация дали граждански организации са предоставяли свои становища. На терена на противодействието на корупцията се констатират редица дефицити, като липсват публично известни данни за антикорупционни инициативи, съответно – липсват данни за участие на неправителствени организации в разработването на антикорупционни стратегии, разработване и прилагане на антикорупционни политики.

Що се отнася до принципите за прозрачност и отчетност относно управлението на неправителствените организации, съществуват разнородни практики. Почти всички организации имат практика да използват разнообразни средства за публичност на информацията относно техни проекти и инициативи. По-голямата част от организациите публикуват в интернет информация за състава на управителните съвети, а в много случаи информацията относно годишните отчети е неактуална или непълна.  Често пропуските в изпълнението на принципите за прозрачност и отчетност се дължат на липсата на достатъчни финансови ресурси за поддържане и актуализиране на техните сайтове.

Във връзка с етичните стандарти, изследването показва, че една част от местните граждански организации имат свои етични кодекси, правила и стандарти за поведение, като в общия случай те не са публично достъпни. От оценките на анкетираните организации се изяснява, че не са имали повод да прилагат съществуващите етични правила.