Местните граждански организации в Община Монтана са едни от най-слабо класираните в Индекса на Местната система за почтеност през 2016 година. Те получават обща оценка 2.53, което е далеч под средното за страната. Сравнително добре е оценено измерението капацитет (независимост и ресурси). Тревожно ниска е оценката за ролята на гражданския сектор в местната система за почтеност.

И тук, както и в повечето изследвани общини, гражданските организации не са достатъчно активни в инициирането на мерки и политики и в провеждането на застъпнически кампании, свързани с противодействие на корупцията и установяване на практики за добро управление. Липсва и готовност от страна на гражданските организации да изискват информация и отчетност от местните власти. Приносът на гражданския сектор към системата за почтеност на местно ниво следва да бъде надграден с инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво. Това обаче може да се случи само с активната подкрепа на местната общност и в сътрудничество с институциите на местната власт и бизнеса.

Капацитетът на местните граждански организации се формира от наличните финансови ресурси и степента на независимост при осъществяване на тяхната дейност. Изследването очертава дефицит на финансови ресурси. Средствата от общински фондове са крайно недостатъчни и няма яснота относно правилата за достъп до тях, а местният бизнес предоставя дарения, които са насочени предимно към благотворителност, социални дейности, спорт, култура, младежки дейности.  Местните неправителствени организации успяват да привлекат експерти и доброволци за своите инициативи, но често изпитват затруднение в намирането и организирането на доброволците, както и в намирането на финансиране. Местните неправителствени организации получават безусловна подкрепа от всички местни медии, като тяхната дейност широко се отразява от медиите.

По мнение на анкетирани представители на неправителствени организации няма случаи за оказван натиск от страна на местни власти, а също така няма публично известни данни за създадени зависимости между граждански организации и местни власти и партии.

Местните организации имат пасивна роля в местната система за почтеност: няма информация за разкрити случаи на злоупотреби на местно ниво в резултат на работата на граждански организации, както и за участие в антикорупционни инициативи (бел. Формално участие в Областния съвет за превенция и противодействие на корупцията). Липсват данни за предоставени становища до местните органи на власт във връзка с темата за доброто управление.

Принципите за прозрачност, отчетност и почтеност намират непоследователно приложение. Повечето организации нямат практика да декларират информация за състава на управителните съвети и отчети относно своята дейност. Една от причините за това е че не поддържат сайтове. Що се отнася до осигуряването на публичност относно осъществявани проекти и постигнатите резултати, съществува разнородна практика – част от организациите осигуряват частична информация, други не публикуват своевременно подобни данни. Като компенсаторен механизъм обаче се използват възможностите на социалните мрежи, като Фейсбук например. Част от гражданските организации имат някакви правила, регулиращи етични аспекти от дейността им (например, в техните устави), като декларират, че ги прилагат в своята практика, без да посочват примери в тази насока.