Местните граждански организации в Община Ловеч получават обща оценка 2.70, което е значително под средното за страната. Най-високо са оценени измеренията капацитет и механизми за вътрешно управление в сектора, а най-слабо – ролята на гражданския сектор. Приносът на гражданския сектор към системата за почтеност на местно ниво не е адекватен и следва да бъде надграден с инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво и участие в антикорупционни инициативи и формулиране на предложения за развитие в областите, в които организациите работят.

Капацитетът на местните граждански организации се формира от наличните финансови ресурси и степента на независимост при осъществяване на тяхната дейност. Местните неправителствени организации успяват да мобилизират експерти, авторитетни личности и гражданска подкрепа в изпълнението на своите инициативи, както и да разчитат на подкрепата на местните медии при отразяване на техните инициативи. Изследването очертава дефицит на финансови ресурси. Това се отнася както до общинските фондове и програми (такива са съществували до 2015 година главно за културни и читалищни дейности, но към настоящия момент липсва информация за тях), така и за подкрепата от страна на местния бизнес (която е спорадична и основана предимно на лични контакти).

Изследването дава индикации за дефицити по отношение на гаранциите за независимост на гражданския сектор. По мнение на анкетирани представители на неправителствени организации е имало случаи за оказван натиск от страна на местни власти, като в допълнение има индикации за създадени зависимости между граждански организации и местни власти и партии.

Изследването дава основание за критична оценка относно ролята на гражданските организации в местната система за почтеност. Местните граждански организации не са активни във функцията си да изискват отчетност от управлението. Повечето изобщо нямат такава практика. Няма данни граждански организации да са изисквали информация от местната власт през последната година. Няма разкрити случаи на злоупотреби и нередности през последната една година. През последната година граждански организации не са инициирали и не са участвали във форуми и инициативи, обединяващи действията на институции и граждански организации за противодействие на корупцията. Местни организации не са инициирали и не са участвали в разработването на антикорупционни стратегии, предложения и др., а също така няма данни за предоставяли становища до местните органи на власт във връзка с темата за доброто управление.

Значително по-добра картина се очертава по параметрите за прозрачност, отчетност и почтеност в управлението на гражданския сектор. Сайтовете на гражданските организации предоставят информация относно състава на техните управителни съвети, осъществени проекти и инициативи, постигнати резултати. Гражданските организации имат практика да използват широк кръг от информационни материали, за да осигурят публичност на информация относно дейността си. Като дефицит се очертава политиката по отчетност относно годишните отчети за работата на организациите – в повечето случаи сайтовете им не предоставят такава информация. организациите декларират наличие на етични стандарти, но липсва информация както да тяхното съдържание, така и за практическите аспекти от тяхното приложение (особено на фона на индикации за по-тесни контакти между представители на граждански сектор и местни власти).