Местните граждански организации в Община Кърджали получават обща оценка 2.74, което е значително под средното за страната. В сравнителен план с предходната година, обаче, се отбелязва положителна тенденция за известно повишаване на индекса за гражданския сектор в Кърджали (от 2.56 до 2.74). По-високи оценки получава измерението капацитет и управление, а значително по-ниски – роля на гражданския сектор в местната система за почтеност. И тук, както и в повечето изследвани общини, гражданските организации не са достатъчно активни в инициираното на мерки и политики и в провеждането на застъпнически кампании, свързани с противодействие на корупцията и установяване на практики за добро управление. Гражданският сектор е многообразен, с превес на организациите, ангажирани със социални дейности, читалищна дейност, доброволчество. Този потенциал следва да се развива и укрепва. Приносът на гражданския сектор към системата за почтеност на местно ниво следва да бъде надграден с инициативи за граждански контрол над работата на институциите на местно ниво и с по-активно отстояване на граждански позиции в специфичните области, в които работят гражданските организации.

Капацитетът на местните граждански организации се формира от наличните финансови ресурси и степента на независимост при осъществяване на тяхната дейност. Гражданските организации в общината се сблъскват с проблема за ограничените финансови ресурси. Съществуват общински фондове за подкрепа на отделни аспекти от работата на местни граждански организации (социални дейности, спорт, младежки, култура), но финансовите ресурси в тях са недостатъчни и правилата за достъпа до тях не са известни за всички. Местният бизнес рядко предоставя дарения, като в случай на подкрепа, средствата са насочени предимно към благотворителност, социални дейности, спорт, култура и младежки дейности. Въпреки ограничените финансови ресурси, местните неправителствени организации успяват да мобилизират необходимите им експерти, сътрудници и доброволци, което им позволява да изпълнят своите инициативи. Положително влияние оказва и готовността на местните медии да оказват подкрепа, в това число и като отразяват безвъзмездно информация относно осъществявани граждански инициативи.

Що се отнася до независимостта на местните неправителствени организации, няма публично известна информация за натиск върху дейността им. Наред с това, всички анкетирани представители на гражданския сектор изразяват мнение, че съществуват индикации за зависимости между граждански организации и представители на местни власти, парти и бизнес, но липсват конкретни доказателства или медийни публикации в тази насока.

Изследването дава основание за критична оценка относно ролята на гражданските организации в местната система за почтеност. Местните граждански организации не са активни във функцията си да изискват отчетност от управлението. Повечето изобщо нямат такава практика. Няма данни граждански организации да са изисквали информация от местната власт. Няма разкрити случаи на злоупотреби и нередности през последната една година. През последната година граждански организации не са инициирали и не са участвали във форуми и инициативи, обединяващи действията на институции и граждански организации за противодействие на корупцията. През последната година гражданските организации не са инициирали и не са участвали в разработването на антикорупционни стратегии, предложения и др., а също така анкетираните организации не са предоставяли становища до местните органи на власт във връзка с темата за доброто управление.

Приложението на принципите за прозрачност, отчетност и почтеност разкрива разнородни практики в гражданския сектор: част от организациите публикуват в интернет информация за състава на управителните съвети; още по-малък брой организации публикуват информация относно отчетите за своята годишна дейност, относно инициативи, постигнати резултати и изразходвани средства по своите проекти. Една от причините за това са ограничените финансови ресурси, които не позволяват поддържането на интернет страници. Като компенсаторен механизъм, обаче, местните организации имат практика да използват разнообразни средства за публичност на информацията относно техни проекти и инициативи (например, чрез социалните мрежи). Сравнително по-добри данни има показателят за наличие на етични правила, регулиращи дейността на местните неправителствени организации (част от организациите посочват, че имат такива или са се присъединили към мрежи, които разполагат с етичен кодекс). Неясни остават механизмите за приложение на етичните стандарти и действията на организациите при наличие на съмнения за зависимости между представители на гражданския сектор и местни политически и бизнес фактори.