Местните граждански организации в Община Враца получават обща оценка 3.00, която е идентична със средната стойност за сектора в страната. Най-високо е оценено измерението капацитет, а най-слабо – роля на гражданския сектор в местната система за почтеност. Финансовите ресурси в сектора са скромни, което се отразява и на по-ограничената активност на гражданския сектор. Въпреки това, в последните години са налице редица примери на иновативни граждански инициативи в общината, предимно фокусирани върху доброволчество, младежки дейности, нови технологии и други. Изследването очертава като основен дефицит пасивността на гражданския сектор в търсенето на отговорност от страна на местната власт и представянето на активни граждански позиции по важни обществени въпроси.

Неправителствените организации на територията на Община Враца са активни преди всичко в областта на социалните дейности, младежки инициативи и доброволчество. Въпреки че като цяло финансовите ресурси са недостатъчни, има определени финансови ресурси, за които могат да кандидатстват. Като един от примерите за подкрепа се посочва проект „Малки граждански инициативи“, който е насочен по-скоро към подобряване на инфраструктурата в междублокови пространства и поддържане за зелени площи. Липсват общински фондове, които са предназначени за сферата на доброто управление и противодействието на корупцията. Местният бизнес предоставя дарения, които са насочени най-вече към благотворителност, социални дейности, спорт, култура, младежки дейности. Медиите имат установена практика да оказват подкрепа за гражданския сектор, като отразяват безвъзмездно информация относно осъществени инициативи. Неправителствените организации успяват да привлекат експерти и доброволци за своите инициативи, но често един от възпрепятстващите фактори е липсата на достатъчно финансови ресурси.

Като цяло, независимостта на местните неправителствени организации е гарантирана. През последната година няма публично известни данни за оказван натиск върху неправителствени организации. Наред с това, съществуват оценки на представители на неправителствения сектор, че някои организации са създадени с цел усвояване на финансови средства по проекти и че има създадени зависимости между граждански организации, местни власти и бизнес.

Изследването очертава значително по-пасивна роля на местните организации и относително скромен принос в превенцията и противодействието на корупцията. През последната година граждански организации не са прилагали често практиката за предоставяне на становища по обществено значими въпроси. Значителна част от тях обаче декларират, че имат установена практика да изискват информация от местната власт.

В областта на превенция и противодействие на корупцията като цяло доминира пасивният подход: през последната година няма други примери за антикорупционни инициативи, осъществени от граждански организации, като само една от анкетираните организации е вземала участие в заседание на Областния обществен съвет за противодействие на корупцията.

Изследването очертава дефицити при осигуряването на прозрачност и отчетност в управлението на гражданските организации. Значителна част от местните организации не поддържат свои сайтове, като една от причините за това е липсата на финансови ресурси. Като компенсаторен механизъм, обаче, се използват възможностите за публичност чрез социалните мрежи. По-голяма част от гражданските организации нямат установена практика да публикуват информация относно съставите на техните управителни органи, както и отчети за своята дейност (с изключение на минималните изисквания за представяне на отчети в Регистъра на Министерство на правосъдието). Част от местните организации декларират, че имат правила, регулиращи етични аспекти от дейността им (например, в техните устави), но същевременно  липсват доказателства за практическото приложение на тези правила.