Общата стойност на Индекса на общинската администрация през 2023 година е 3,80 точки – най-високата стойност на индекс в сравнение с останалите структури на местната власт. Водещи позиции заемат общинските администрации в Бургас (4,60 т.), Русе (4,50 т.), Ловеч (4,14 т.), Търговище (4,37 т.), Разград (4,22 т.) и Добрич (4,20 т.). През тази година администрацията на София отстъпва първото място и отбелязва по-ниска стойност на индекса (4,12 точки). Най-ниска оценка получава администрацията в Кърджали (2,82 точки), Силистра (3,08 т.) и Пазарджик (3,07 т.).

Изследването на капацитета на местната администрация се базира на оценка на ефективността в използването на ресурси за предоставяне на административни услуги и на степента на независимост в работата на служителите. Изследването през 2022 година показва, че е налице съществен напредък на общинските администрации в прилагането на комплексно административно обслужване и разширяване на обхвата и нивото на предоставяне на електронни услуги. Подобрение относно предоставянето на електронно предоставяните услуги се установява при почти всички общини. Има примери на общини, които са включени в проекти, осигуряващи свързаност със системи за обмен на информация (като например Велико Търново, която е включена в Средата за електронен обмен на съобщения и има свързаност със Системата за сигурно е-връчване).

Изследването установява възприемане на добри практики в повече общини във връзка с прилагането на общи рамки за оценка на администрацията, планове и мерки за подобряване на дейността (например в Стара Загора прилага модел, който бе установен в Сливен през 2022 г.). Все почете администрации използват механизми за обратна връзка с гражданите, като в тази връзка добри примери дават администрациите в Русе, Стара Загора. В рамките на изследването по показателите за отчетност относно резултатите от дейността на администрациите има продължение на практиките, установени в предходното изследване в Русе, Бургас, Варна, Габрово, Добрич, Търговище. Въпреки това има редица общини, в които отчетността и обратната връзка с гражданите изглеждат неглижирани.

Ролята на общинската администрация за изграждане на устойчива Местна система за почтеност е изследвана през призмата на група от показатели, сред които: прозрачност и отчетност при обществените поръчки, прозрачност и отчетност относно приходите и разходите, управление и отчетност на общинските фирми,  осигуряване на възможности за участие на гражданите и бизнеса при планирането на общинските политики, административно обслужване, благоприятстващо инвестициите. Показателите за осигурени възможности за участие на заинтересуваните страни се прилагат в сравнително по-висока степен от администрациите в София, Бургас, Велико Търново, Плевен, Габрово, Сливен, Ловеч. В Ловеч е констатирано развитие в този аспект, изразяващ се в повишаването на прозрачността относно общата рамка на тяхната работа (правила на консултативните съвети, състави, документи и резултати от тяхната дейност).

В тази връзка една от важните функции на общинската администрация е да осигурява прозрачност на обсъжданите проекти на стратегически документи и важни решения за местните общности. Сравнително добри примери в тази насока дават общинските администрации в София, Велико Търново, Сливен, където наред с проектите на обсъжданите документи са спазени както формалните изисквания относно срок за тяхното обсъждане, информация на мейл и телефон, на който да бъде получена информация и да бъдат изразени мнения, така и справка за постъпилите становища, съдържанието на тези становища и информация кои от тях са приети.

Тазгодишното изследване установява продължаващи дефицити относно отчетността при управлението на фирмите, които са общинска собственост.  Подобрение по този параметър има в Сливен (добър пример с публикуване както на  Годишен обобщен доклад за резултатите от дейността на общинските публични предприятия, както и на годишни отчети на предприятия); подобряваща се практика се установява и в Русе, където част от тези фирми са публикували отчетите за своята дейност, а едно от общинските предприятия е осигурило отчетност относно управлението, включително с опция за споделяне в социални платформи.

Изследването констатира непроменена картина относно осигуряването на публичност на регистрите, поддържани от общините, което е предпоставка за създаване на условия за безпрепятствен достъп до информация, която е важна за гражданите и бизнеса – малко над половината от общините осигуряват адекватен достъп до регистрите чрез интернет сайтовете на общините.

Изследването през 2022 година включи нови показатели, свързани със създаването на благоприятни условия за инвестиции, които са предмет на изследване и през тази година. През 2023 година е установен напредък, изразяващ се в създаването на нормативна база за привличане на инвестиции, осигуряването на публичност на условията за бизнес, функционирането на звена, които са приоритетно ангажирани в този процес. Водещи позиции и през 2023 година продължават да заемат големите градове – икономически центрове – София, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Русе. През 2023 година напредък в развитието на обособени индустриални зони, логистични терени технологични паркове се констатира в Перник, Благоевград, Пловдив, Бургас. Редица общини създават и развиват специализирани сайтове относно инвестиционния климат (Велико Търново, Благоевград, Перник; от предходната година са констатирани и продължават да съществуват добри практики в София, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Русе, Разград, Сливен, Ямбол).

Изследването през 2023 година включва и нов показател, оценяващ действията на местните власти по изпълнение на новоприетия антикорупционен инструмент за защита на служителите, сигнализиращи за нередности и корупция в структурите, в които работят. В тази връзка се установяват три различни подхода на общините: 1) изграждане на цялостни системи за защита на сигнализиращите, съдържащи целия комплекс от изисквания – детайлно разписани и публично достъпни правила, поверителни канали за сигнализиране, регистри за получените сигнали, създадени формуляри (Ловеч, Благоевград, Русе, Шумен, Бургас, Враца, Перник, Плевен); 2) създаване на общи правила и най-обща публична информация относно възможностите за подаване на такива сигнали; и 3) липса на предприети действия или текущ процес на създаване на механизми за сигнализиране на нередности в съответните структури.