Критично ниско е нивото на публичност и отчетност на практиката за извършване на проверки от контролните звена на общините. Нито една общинска администрация няма надеждно функциониращ модел на закрила на служителите, докладващи за нередности в администрацията. В работата на общинските съвети като най-съществен проблем се откроява прозрачността и ефективният надзор върху местната изпълнителна власт. Практически дейността на 4/5 от общинските съвети в областните центрове не отговарят на стандартите за прозрачност, а за 2/3 от тях общинските съветници функционират в режим на почти пълна анонимност. Контролът върху изпълнението на решенията на Общински съвет е чисто формален в повече от половината изследвани общини. Едва в 1/5 от изследваните общини съветниците имат съществен принос при обсъждане на годишния общински бюджет. Липсва публична информация за резултата от контрола върху управлението на общинската собственост и общинските фирми.
По отношение работата на кметските екипи показателят с най-ниска стойност остава почтеността. Етични правила за дейността на кметския екип като част от общинска администрация са налични в по-малко от 1/5 от общините в областните центрове. Показателите за отчетност също бележат ниски стойности. Проблем при 2/3 от кметовете е поддържането на стандарт на публична отчетност за изпълняваните стратегии и управленски програми. Критично ниско е и нивото на публичност и отчетност на практиката за извършване на проверки от контролните звена на общината. Съществен проблем по отношение независимостта и управлението на общинската администрация е липсата на надеждно функциониращ модел на политика за закрила на служителите, докладващи за нередности в администрацията. Нещо повече, нито една община не поддържа публично достъпна информация за предприетите мерки за подобряване на обслужването в следствие на добросъвестно докладване за нередности.
Проблемите в детайл
Достатъчно представителни ли са местните представителни институции?
Ролята на общинските съвети в упражняването на ефективен контрол върху дейността на кмета и общинската администрация е съществен фактор за легитимността и отчетността в местното самоуправление и местна власт. Индикаторът ефективни механизми за отчетност дейността на кмета/администрацията регистрира разнородни практики и получава средна стойност от 3,78 пункта. Тук на негативния полюс на скалата се разполагат практиките на общинските съвети във Видин, Перник и Сливен. В половината от изследваните общини се регистрира формално приложение на законовото изискване за отчет по изпълнение актовете на общински съвет – отчетът е кратък и не съдържа специфична информация по основни насоки на дейност или основни категории решения на общинския съвет.
Най-критичен в национален мащаб е индикаторът осъществяване на контрол върху ефективността на управлението на общинската собственост и общинските фирми. Изследването констатира средна стойност от 3,37 пункта като отражение на липсваща устойчива практика за ефективен контрол върху разпореждането с общинска собственост и дейността на общинските фирми. Дефицитите са свързани както с ниска степен на публичност на годишните програми за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост, така и като цяло с липсата на устойчива практика за публичност и прозрачност в дейността на ресорните постоянни комисии. Информация за осъществен контрол от страна на общинските съвети е практически достъпна единствено чрез инструментариума на ЗДОИ. Често подценяван фактор
е използването на електронните регистри за подобряване прозрачността и възможностите за граждански контрол върху разпореждането с общинска собственост. Негативните практики на общинските съвети във Варна, Велико Търново и Перник за мандат 2011 – 2015 г. станаха повод за обществено недоволство.
Ефективността на представителството на местните граждански интереси като основна функция на общинските съвети регистрира тревожно ниска стойност от общо 3,09 пункта за страната. Проблемни остават както устойчивите практики по организиране на приемни за граждани (със стойност от 3,26 пункта), така и институционализирането на трайни форми на сътрудничество с граждански организации (2,85) и консултирането им в процесите на формулиране на местни политики (3,15).
Изследването очертава и драстична разлика в практиката по поддръжка на официална интернет страница на общинските съвети. Половината от изследваните общински съвети не разполагат с официална интернет страница, а информацията за дейността им е обособена като отделна секция в интернет страницата на общината. Този подход ограничава крайно възможността за активна публичност като затруднява в голяма степен ефективното изпълнение и на законово уредените задължения за консултиране на проектите за нормативни актове. От друга страна, липсва и общ стандарт за оптималния каталог от рубрики, които да бъдат включени в секцията или отделната интернет страница на местния орган на самоуправление.
Показателят за почтеност получава критично ниска стойност от едва 2,93 пункта в измерението вътрешно институционални практики на управление на общинския съвет. В рамките на индикатор Етичен кодекс на Общинския съвет се очертава тенденция за непознаване или пренебрегване на този инструмент като съществен в укрепване доверието на местната общественост в почтеността на органа на самоуправление. Kрайно малък е броят на положителните примери за приети отделни етични кодекси, включващи и процедури за контрол по приложението им.
Кметската институция – необходимост от пряк ангажимент с политика на почтеност
Контролът върху доставчиците на публични услуги е сред показателите с най-ниски стойности за кметската институция в национален мащаб – едва 2,87 пункта. Неговото ниво е изследвано през оценката на следните два индикатора: 1) публичност на информацията за договори с външни доставчици на услуги, и 2) медийни публикации за неосъществен контрол върху доставчици на публични услуги. Трайно негативна практика на липса на каквато и да било публично достъпна информация за сключени договори е регистрирана в Кърджали, Благоевград, Видин, Враца, Монтана, Перник, Силистра, Сливен, Търговище.
Съществен дефицит остава публично достъпната информация за ефективността на контролната дейност в общините – подобна е поддържана като устойчив стандарт във Велико Търново, Русе и Добрич.
Основен дефицит в приноса на кметската институция са инициативите, които укрепват почтеността в неговата собствена работа. Този показател получава и най-ниска средна стойност измежду всички изследвани показатели за приноса на кметската институция към Местната система за почтеност – едва 2,74 пункта. Изследването констатира слаба заинтересованост от страна на управленските екипи да лансират фокусирани политики за превенция на корупцията. Личната ангажираност на членовете на кметския екип не може да се изчерпва единствено с публичност на
декларациите за имуществото и конфликт на интереси. Системната политика за утвърждаване на почтеността с краен ефект – повишаване на доверието в работата на кметската институция следва да включва по-широк комплекс от инициативи.
България систематично заема последното място в Европейския съюз според Индекса за възприятие на корупцията, изготвян ежегодно от Transparency International, а институциите в страната страдат от ниско доверие на гражданите. Решението на този проблем не е еднозначно, а е свързано с активното и комплексно взаимодействие на различните участници в политическия процес, гражданското общество, бизнеса, медиите. Данните от Индекс-2015 показват, че липсата на готовност за ефективно публично партньорство между всички заинтересовани страни в местната общност в подкрепа на политики за почтеност, води до трайни тенденции на ниски нива на прозрачност, отчетност и почтеност в работата на институциите на местното самоуправление.