SINGLE CONTENT

Сливен с примери за добра практика в подкрепа на бизнеса и в отчетността

Три примера от работата на местната власт в Сливен ще влязат в списъка с добри практики, които Асоциация „Прозрачност без граници“ изготвя чрез анализите на Индекса на местната система за почтеност.

Това стана ясно по време на среща на експерти от Асоциацията с кмета на Сливен Стефан Радев, заместникът му Румен Иванов и секретарят на общината Валя Радева.

За да стимулира инвестиционния процес община Сливен е приложила успешен модел на взаимодействие и обединяване на ресурси със съседни общини. В резултат на това е създадена „Инвестиционната дестинация „Сливен – Тунджа – Ямбол“, за което общината е отличена от Оперативна програма „Региони в растеж“ в категория „Най-отговорен поглед в бъдещето“ за 2021 г.

Сливен е и една от малкото общини в България, в които етичният кодекс е валиден за всички длъжностни лица – както за служителите, така и за лицата на изборни позиции. Особен акцент следва да се постави върху добрата практика за осигуряване на отчетност относно изпълнението на проектите и договорите на общината с изпълнители – в обособени секции на сайта й се откриват регистър на осъществявани и приключили проекти, обща информация за тях, проведени процедури за избор на изпълнители, договори, отчети по проекти и данни за осъществяван контрол и наложени санкции. Особено внимание заслужават работещите механизми за отчетност по изпълнението на Европейски проекти.

Община Сливен получава обобщена оценка 3,24 т., с което заема 12-то място в общата класация на общините, включени в Индекса на местната система за почтеност за 2022 година. От институциите на местната власт и местното самоуправление най-висока оценка получава общинската администрация с индекс 4,23 т., която е следвана от кмета (4,11 т.) Общинският съвет е оценен значително по-ниско – 2,74 т. Причина за това е формалният подход при обсъждането на предложени за гласуване нормативни документи и непоследователното прилагане на отчетност за работата на местния парламент.

Медиите получават оценка 2,83 т.

Бизнесът – 2,42 т., заради пасивността си както при разработването и отстояването на позиции относно нормативната база, така и по отношение на участието в инициативи за добро управление.