Медиите имат ключова роля в системата за почтеност на местно ниво. Те са основен канал за връзка и комуникация между институциите на местната власт и местно самоуправление и гражданското общество. Медиите имат роля на „куче пазач“ на интересите на местната общественост. В една стабилна местна система за почтеност заедно с гражданското общество те съдействат за разследването и изобличаването на случаи на корупция и информират местната общност за корупцията ефектите от нея. За да бъдат гарант срещу злоупотреби и нередности в управлението, медиите също трябва да се придържат към високи стандарти на прозрачно и отчетно управление (ясна собственост, спазване на етични стандарти, отчетност пред аудиторията).

Приносът на медиите в Местната система за почтеност за 2015 година е подложен на оценка посредством комплекс от 19 показателя, разпределени в категориите капацитет, роля и управление. Използваните за оценката източници на информация са дълбочинни интервюта с журналисти от печатни, електронни и интернет медии и медиен мониторинг.

В Индекса на Местната система за почтеност 2015 местните медии са един от най-слабо оценените стълбове с обща средна оценка за цялата страна от 2,69 пункта. Това до голяма степен се дължи на ниските оценки по измеренията капацитет и роля на местните медии – ниска оценка на способността им да функционират независимо от външен политически и икономически натиск, недостиг на финансови и човешки ресурси, слаба ангажираност с разследването и разкриването на корупция и с информирането на местната общественост за негативните ефекти от това явление.

Капацитетът на медиите на местно ниво е свързан от една страна с човешките, финансови и технически ресурси, с които те разполагат, а от друга – със свободата и независимостта да отстояват високи професионални стандарти независимо от политически, икономически и други съображения. Медиите получават като цяло твърде ниска оценка по измерението капацитет. Обобщената стойност на оценката е 3,13 като тя е формирана въз основа на два показателя: капацитет (3,02) и независимост на местните медии (3,24).

Медийната среда на местно ниво – доминирана от проблема за финансирането

В повечето от изследваните общини съществува известно разнообразие от медийни източници (като тип, собственост, идеология). Същевременно, с изключение на София и някои от по-големите градове, те не отразяват пълния спектър от значими гледни точки и политически и социални позиции. Често пъти важни теми остават трайно извън полезрението на местните медии. Мнозинството от тях са в тежко финансово състояние, което според журналистите води до компромиси с високите професионални стандарти за качество и обективност (недостиг на човешки ресурси, остаряла техника, липса на специализиран софтуер, включително трудности при осигуряване на транспорт за отразяване на събития). „Финансовият ресурс на медиите е малък, а работните заплати ниски“, е най-често срещаното мнение на интервюираните журналисти.

„В нашата община вече има само един вестник като книжно тяло, който е с минимален тираж. Няколкото амбициозни проекта за новинарски портали са със затихващи функции. Преди две години бе затворена една телевизия.  А в радио ефира има само една местна търговска станция. Тук проблемът е по-скоро търговски – малки пазари, липса на интерес към чистите журналистически форми на местно ниво“, споделя един от респондентите. Според друг журналист „медиите в региона разполагат с относително скромни финанси и по тази причина винаги съществува риск да попаднат в зависимост от структури, които под някаква форма са им осигурили средства за реклама или информационни договори“.

Ниската стойност на показателя независимост на местните медии е резултат от няколко основни фактора: опити на местните власти да оказват контрол върху местни медии посредством разпределение на рекламни бюджети и информационни дейности и възприятия за честа смяна на редакционната политика и приоритети на много от местните медии в резултат от управлението на една или друга партия. Медиите са обект на различни форми на преки и индиректни зависимости. Макар случаите на сплашване или тормоз на журналисти във връзка с тяхната работа, както и на уволнения на журналисти поради противоречия с редактора/собственика на медията да са рядкост, много интервюирани журналисти считат, че едни от най-съществените проблеми са натискът и автоцензурата. Според журналистите местните власти оказват индиректен натиск върху местните медии посредством разпределението на бюджети за рекламни и информационни дейности (с малки изключения като община Плевен, където общинските власти имат свое регулярно издание, в което публикуват служебна информация).

Същевременно през последните години ясно се забелязва тенденция на активна подкрепа от страна на външни донори за независими медийни проекти, включително за аналитична и разследваща журналистика. Много национални, регионални и интернет медии откриват финансова подкрепа за реализиране на идеите си от външни подкрепящи организации. Това е възможност за защита на тяхната независимост от конкретни частни бизнес интереси на рекламодатели или политически интереси.

Журналистическите разследвания за корупция на местно ниво са рядкост

По отношение на измерението роля на медиите в местната система за почтеност обект на изследване са два аспекта от работата на медиите – разследване и разкриване на корупция и информиране на обществеността за корупцията и нейните ефекти върху развитието на страната. Средната стойност на измерението роля на медиите в местната система за почтеност за цялата страна е критично ниска: 1,65.

Общият налагащ се извод е, че журналистите в местните медии рядко провеждат журналистически разследвания. Макар темата за корупцията нерядко да присъства в местните медии, по-скоро се касае за отразяване на разкрития на национални медии, отколкото за самостоятелни разследвания на местни журналисти. Повечето местни медии в изследваните общини през последната една година не са провели ефективни журналистически разследвания и не са разобличили случаи на корупция или злоупотреби на местно ниво (с изключение на някои примери от София, Варна, Пловдив, Враца) и интервюираните журналисти не могат да дадат примери за такива значими разследвания.

Стандартите за прозрачно, отговорно и почтено вътрешно управление на медиите са изследвани чрез оценка на осем аспекта по измерението управление, които оценяват прозрачността на собствеността на медиите, придържане към стандарта за не анонимност на публикуваните материали, гарантирано предоставяне право на отговор, приети етични стандарти, функциониращи процедури за справяне с етични казуси. Средната стойност за страната по измерението управление за местните медии показва, че макар някои основни аспекти на прозрачност, почтеност и отчетност в медиите да са утвърден професионален стандарт в журналистическата работа, все още са налице и съществени проблеми, особено по отношение на стандартите за прозрачност на медийната собственост и приложението на етичните норми. Тази обща оценка се формира от под-измерителите прозрачност (3,46), отчетност (3,91) и почтеност (2,48).

Местните медии отчасти се придържат към стандартите за прозрачно, отчетно и почтено вътрешно управление.  

Що се касае до показателя прозрачност, повечето печатни и електронни медии публикуват информация за собствеността си (пропуски се регистрират при интернет медиите). Наблюдава се и практиката на някои медии изрично да посочват, че декларираните собственици са действителни собственици на съответната медия, вероятно в опит за дистанциране от практиките за непрозрачност и непубличност на реалната собственост на много от медиите в страната. Един от най-високо оценените аспекти в контекста на цялостното изследване за всички сектори в страната е предоставянето на право на отговор без да е необходима външна намеса – 4,93 пункта, което е близо до най-високата възможна стойност. Възприятията на интервюираните журналисти, както и наблюдението чрез медиен мониторинг през изследвания период показва, че стандартът за предоставяне на право на отговор се спазва ефективно от местните медии.

Връзката на медиите с аудиторията е съществен аспект от изследването на отчетността на медиите. Практически всички наблюдавани медии дават възможност за контакт на граждани – публикуват адрес, телефон и имейл за контакт или предоставят възможност за коментари на читатели по публикации в интернет страницата на съответната медия. По-рядко медиите са създали специализирани форуми за обратна връзка с аудиторията и практически липсват примери за ефективно използване на подобни форуми за получаване на оценка от страна на аудиторията.

Спазването на стандартите за почтеност от страна на медиите получава противоречиви оценки. Тук е анализирано наличието на цялостен подход за гарантиране почтеност на служителите в медиите, който включва ефективни механизми за прилагане на съществуващите разпоредби, проактивно разследване на случаи на нарушения, санкциониране на нарушенията, както и редовни обучения на персонала по въпросите на етиката. Еднозначно ниски в цялата страна са оценките по измерителите наличие на етичен кодекс на медията и примери за ефективно приложение на приетите стандарти (съществуване на реални санкции, провеждане на обучения по въпросите на етиката и др.). Много малко от медиите изразяват пряк публичен ангажимент към етични норми. През последната година на практика липсват примери за проведени обучения на местно ниво за журналисти във връзка с етични стандарти и правила.

Перспективи за критичен медиен дебат?

В заключение, медиите са една от структурите на местната система за почтеност, които се нуждаят от най-съществена инвестиция в разработването и прилагането на инициативи и добри практики, които да противодействат на отчетливите възприятия за зависимост на медиите от външен политически и икономически натиск, на недостига на финансови и човешки ресурси, на слабата ангажираност с разследването и разкриването на корупция и с информирането на местната общественост за негативните ефекти от това явление. От една страна, отказът на мнозинството от медиите да се ангажират със сериозни и задълбочени разследвания на значими случаи на корупция на местно ниво е предопределен от нарастващата зависимост на медиите от разпределението на бюджети за рекламни и информационни дейности от страна на местната власт, влошаващите се тенденции към концентрация на медийната собственост, контрол и автоцензура, както и от липсата на усещане за сигурност и защита на журналистите от професионалната общност и местната общественост като цяло. Същевременно, следва да се отбележи изрично, че съществуват анклави на аналитична, социално отговорна и критична журналистика, които макар да са по-скоро периферни, все пак имат важно значение за поддържането поне до известна степен на критичен и рационален публичен дебат.

Част от установените проблеми в работата и ролята на медиите на местно ниво могат да бъдат адресирани чрез въвеждане на ясни критерии и принципи за пропорционалност на рекламното финансиране по европейски програми. Това ще ограничи влиянието (пряко или косвено) върху редакционната политика от страна на институциите, предоставящи договорите за информационни услуги. Необходимо е да бъде изграден и публичен регистър на разпределението на публични средства към медиите.

Важно е професионалните общности да предприемат и мерки за стимулиране на по-систематичен и аналитичен подход на водещите медии и разследващи журналисти по въпросите на корупцията (обучения, семинари с участие на експерти и изследователски организации, обмен на идеи и добри практики).

В него намират място примери както от столицата и големите градове на страната като Пловдив, Бургас, Стара Загора, така и инициативи и идеи от по-малки общини като Търговище, Смолян, Габрово и много други. Тези примери са свидетелство за потенциала, който притежават местните общности в България. Целта на каталога е чрез разпространението на добри практики да насърчи развитието на регистрирания потенциал и да стимулира обмена на идеи между българските градове и региони.

Представените добри практики и инициативи на местните власти са идентифицирани в рамките на изследването „Индекс на Местната система за почтеност“, което Асоциация „Прозрачност без граници“ провежда от началото на 2015 година. Включените в каталога примери са установени в рамките на изследван период от две години – 2014-2015 г.

Инициативата за оценка на Местната система за почтеност е продължение на работата на Асоциация „Прозрачност без граници“ по анализ и оценка на системите за почтеност на национално и местно ниво в България. Понятието „система за почтеност“ е разработено от Transparency International като част от цялостен подход за противодействие на корупцията. В основата на подхода за създаване на система за почтеност стои убеждението, че към всички въпроси, стоящи на дневен ред в областта на управлението – развитие на капацитета, стремеж към постигане на резултати, участие на обществеността и стимулиране на институционална почтеност – следва да се приложи интегриран подход.

България систематично заема последното място в Европейския съюз според Индекса за възприятие на корупцията, изготвян ежегодно от Transparency International, а институциите в страната страдат от ниско доверие на гражданите. Решението на този проблем не е еднозначно, а е свързано с активното и комплексно взаимодействие на различните участници в политическия процес, гражданското общество, бизнеса, медиите. В този контекст оценката на добрите практики, инициативи и идеи на местно ниво е важен инструмент по пътя на решението на тези предизвикателства.

Каталогът е структуриран тематично и следва логиката на изследването „Индекс на Местната система за почтеност“. За улеснение на читателите идентифицираните положителни примери на инициативи, политики и практики на добро управление по всяко от тези три измерения – капацитет, роля, управление – са обособени в каре.

Надяваме се този каталог да бъде стимул за все по-активен и ползотворен диалог между местните общности в България, както и за обмен на идеи и позитивни примери, които ще допринесат за по-прозрачно, отчетно и отговорно местно самоуправление в българските общини.

Пълния текст на Каталога на добрите практики можете да изтеглите тук.