0

Основни тенденции: 2015 – 2024

Дигитализацията на административните услуги и публичността на регистрите подобриха прозрачността и отчетността. Много общини успешно интегрираха онлайн платформи, които позволяват подаване на сигнали за нередности и улесняват взаимодействието с гражданите.

Общинските администрации и кметовете демонстрират устойчив ръст на индексите. Този успех се дължи на разширяване на електронните услуги, подобряване на комуникацията с бизнеса и гражданите и увеличаване на публичността на бюджетите и местните проекти.

Организациите в гражданския сектор остават активен и независим участник в процеса на подобряване на прозрачността. Те провеждат наблюдение върху институциите и насърчават приемането на добри практики.

Въпреки че са приети закони за прозрачност и защита на подателите на сигнали, местните власти често подхождат формално към изпълнението им. Липсват реални механизми за разкриване на корупция и ефективно управление на обществените средства.

Резултатите на индекса показват значителни регионални различия. Докато общини като Бургас и Русе са примери за добри практики, изоставащите региони страдат от липса на капацитет и прозрачност. Често остава пасивен в борбата срещу корупцията и в диалога с местните власти.

Финансовите проблеми на местните медии и натискът върху журналистите ограничават възможността за разследваща журналистика.

Натовареността на съдилищата и недостатъчната ефективност на полицията при разкриването на корупционни престъпления намаляват доверието в тези институции.

Какво е необходимо да се подобри?

• Подобряване на антикорупционните практики
• Въвеждане на механизми за вътрешен контрол в общините.
• Създаване на специализирани екипи за превенция на корупцията.
• Насърчаване на прозрачността в управлението на обществените поръчки.
• Разширяване на гражданското участие
• Разработване на инструменти за включване на гражданите в бюджетния процес и стратегическото планиране.
• Насърчаване на партньорствата между местната власт, бизнеса и гражданските организации.
• Укрепване на медиите и съдилищата
• Осигуряване на финансова независимост на медиите.
• Намаляване на натовареността в съдилищата чрез оптимизация на процесите и електронни системи.

Покачване на общия индекс

През 2015 г., когато изследването беше проведено за първи път, общият резултат на Индекса беше 3,14 точки. За 2024 г. индексът достигна 3,27 точки. Това е показател за постепенно укрепване на местните институции и въвеждането на добри практики за управление.

Ключови фактори за напредъка:

• Технологична трансформация: Развитието на електронното управление значително улесни достъпа до информация и подобри взаимодействието между администрацията и гражданите.
• През последните години се наблюдава активната роля на гражданските организации и инициативи, които насърчават и разпространяват принципите на добро управление.
• Изменения в законодателството, свързани с местното самоуправление и защитата на подателите на сигнали за нарушения, допринесоха за по-добра отчетност.

Как се промениха институциите?

Общинска администрация

Общинската администрация показва най-значителен напредък. От индекс 3,81 през 2015 г., през 2024 г. тя достига 3,89. Напредъкът се дължи основно на:

• Разширяване на електронните услуги.
• Осигуряване на по-голяма прозрачност в управлението на публични ресурси.
• Публикуване на достъпни регистри и информация за проекти.

Кмет

Индексът на кметовете е нараснал с 22% от 3,57 през 2015 г. до 3,82 през 2024 г. Този ръст е подкрепен от:

• Активно участие в социални платформи за комуникация с гражданите.
• Усилия за включване на гражданите в бюджетния процес.
• Въпреки това, остава нуждата от по-ясно регламентирани антикорупционни механизми.

Общински съвети

Тенденциите за 2024 г. спрямо периода 2015-2017 г. при общинските съвети показват значително подобрение в няколко ключови области.

През 2024 г. се наблюдава увеличаване на прозрачността на общинските съветници чрез предоставяне на достъп до служебни мейли, телефони, биографии и снимки. Това създава по-добри условия за диалог с гражданите (2,89 т. спрямо 2,11 т. през 2015-2017 г.).

Значителен напредък е постигнат в публичността на дневния ред и материалите на заседанията на комисиите, като резултатите са се покачили до 3,73 т. спрямо едва 1,15 т. в предходния период.

Отчетността на общинските съвети вече е утвърдена практика с отчети на всеки 6 месеца или 1 година, което е довело до ръст на индекса до 3,17 т. спрямо 2,16 т. през 2015-2017 г.

Видеоизлъчването на заседанията, въведено със законовите промени (ЗМСМА от 1.2.2024), допълнително укрепва прозрачността.

Контролът върху дейността на кметовете е значително подобрен благодарение на регистър на питанията от съветниците и отговорите на кмета, като индексът се е покачил до 4,31 т. спрямо 2,54 т. в периода 2015-2017 г.

Тенденциите ясно показват, че промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) от началото на 2024 г. са допринесли значително за подобряване на отчетността, публичността и контрола върху местната власт. Въпреки това има още поле за развитие, особено в активното участие на гражданите в процесите на вземане на решения.

Следващите стъпки трябва да включват:

Допълнително популяризиране на новите възможности за гражданско участие.

Осигуряване на лесен достъп до публикуваните отчети и материали.

Засилване на ангажираността на общинските съветници чрез отворени канали за обратна връзка.

Това ще доведе до още по-голяма прозрачност и доверие в местното самоуправление.

Други ключови сектори

Бизнес: пасивност по отношение на антикорупционните инициативи, както и липса на стимули за активно участие в публично-частни партньорства. Наблюдава се ръст в достъпа до електронни услуги, които улесняват бизнеса, но те все още не се използват ефективно за прозрачност и отчетност.

Гражданското общество:  Успешни застъпнически кампании за законодателни промени, включително в сферата на прозрачността и защитата на подателите на сигнали. Създаване на платформи за обществен диалог и партньорства с институциите. Ограничена активност в по-малките и икономически по-слаби региони.

Съдилища: Подобренията през годините са ограничени от високата натовареност, което задържа индекса около 3,50 точки през последните години.

Полиция: Напредък в нормативната база за подаване на сигнали, но ниски резултати в справянето с корупционни престъпления.

Медии: Относителен застой в индекса, дължащ се на финансови трудности и компромиси с професионалните стандарти.

Класация на общините: Еволюция и предизвикателства

Резултатите на индекса показват значителни регионални различия. Докато общини като Бургас и Русе са примери за добри практики, изоставащите региони страдат от липса на капацитет и прозрачност. Често остава пасивен в борбата срещу корупцията и в диалога с местните власти.

Кърджали остава на дъното на класацията на Индекса на местната система за почтеност поради няколко ключови фактора. Общината страда от недостатъчен административен капацитет и липса на ефективни механизми за прозрачност и отчетност. В региона често се наблюдава формално прилагане на законите за публичност, което затруднява гражданите да получат достъп до информация за решенията и дейността на местната власт.

1) наличие на публично достъпна и адекватно структурирана информация относно правилата за икономическа дейност и административното обслужване в общините;

2) политики и мерки за насърчаване на иновативни технологични стартъпи и облекчени условия за нововъзникващи бизнеси;

3) политики и мерки за привличане на инвестиции;

4) ключови показатели от изследването по проект LISI относно общинските съвети, кметовете и общинските администрации, структурите на полицията и съдилищата, които определят условията за осъществяване на икономическа дейност в общините;

5) ключови показатели от изследването по проект LISI относно структурите на гражданското общество (медии, граждански организации, бизнес и политически партии), които отразяват способността за обществен контрол върху институциите, респективно за създаване на среда, благоприятстваща инвестициите и честната конкуренция между икономическите субекти.

Скалата за оценка на представянето на общините:

0

Подробна информация за резултатите от анализа може да видите тук.

0

Критично ниско е нивото на публичност и отчетност на практиката за извършване на проверки от контролните звена на общините. Нито една общинска администрация няма надеждно функциониращ модел на закрила на служителите, докладващи за нередности в администрацията. В работата на общинските съвети като най-съществен проблем се откроява прозрачността и ефективният надзор върху местната изпълнителна власт. Практически дейността на 4/5 от общинските съвети в областните центрове не отговарят на стандартите за прозрачност, а за 2/3 от тях общинските съветници функционират в режим на почти пълна анонимност. Контролът върху изпълнението на решенията на Общински съвет е чисто формален в повече от половината изследвани общини. Едва в 1/5 от изследваните общини съветниците имат съществен принос при обсъждане на годишния общински бюджет. Липсва публична информация за резултата от контрола върху управлението на общинската собственост и общинските фирми.

По отношение работата на кметските екипи показателят с най-ниска стойност остава почтеността. Етични правила за дейността на кметския екип като част от общинска администрация са налични в по-малко от 1/5 от общините в областните центрове. Показателите за отчетност също бележат ниски стойности. Проблем при 2/3 от кметовете е поддържането на стандарт на публична отчетност за изпълняваните стратегии и управленски програми. Критично ниско е и нивото на публичност и отчетност на практиката за извършване на проверки от контролните звена на общината. Съществен проблем по отношение независимостта и управлението на общинската администрация е липсата на надеждно функциониращ модел на политика за закрила на служителите, докладващи за нередности в администрацията. Нещо повече, нито една община не поддържа публично достъпна информация за предприетите мерки за подобряване на обслужването в следствие на добросъвестно докладване за нередности.

Проблемите в детайл

Достатъчно представителни ли са местните представителни институции?

Ролята на общинските съвети в упражняването на ефективен контрол върху дейността на кмета и общинската администрация е съществен фактор за легитимността и отчетността в местното самоуправление и местна власт. Индикаторът ефективни механизми за отчетност дейността на кмета/администрацията регистрира разнородни практики и получава средна стойност от 3,78 пункта. Тук на негативния полюс на скалата се разполагат практиките на общинските съвети във Видин, Перник и Сливен. В половината от изследваните общини се регистрира формално приложение на законовото изискване за отчет по изпълнение актовете на общински съвет – отчетът е кратък и не съдържа специфична информация по основни насоки на дейност или основни категории решения на общинския съвет.

Най-критичен в национален мащаб е индикаторът осъществяване на контрол върху ефективността на управлението на общинската собственост и общинските фирми. Изследването констатира средна стойност от 3,37 пункта като отражение на липсваща устойчива практика за ефективен контрол върху разпореждането с общинска собственост и дейността на общинските фирми. Дефицитите са свързани както с ниска степен на публичност на годишните програми за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост, така и като цяло с липсата на устойчива практика за публичност и прозрачност в дейността на ресорните постоянни комисии. Информация за осъществен контрол от страна на общинските съвети е практически достъпна единствено чрез инструментариума на ЗДОИ. Често подценяван фактор
е използването на електронните регистри за подобряване прозрачността и възможностите за граждански контрол върху разпореждането с общинска собственост. Негативните практики на общинските съвети във Варна, Велико Търново и Перник за мандат 2011 – 2015 г. станаха повод за обществено недоволство.

Ефективността на представителството на местните граждански интереси като основна функция на общинските съвети регистрира тревожно ниска стойност от общо 3,09 пункта за страната. Проблемни остават както устойчивите практики по организиране на приемни за граждани (със стойност от 3,26 пункта), така и институционализирането на трайни форми на сътрудничество с граждански организации (2,85) и консултирането им в процесите на формулиране на местни политики (3,15).

Изследването очертава и драстична разлика в практиката по поддръжка на официална интернет страница на общинските съвети. Половината от изследваните общински съвети не разполагат с официална интернет страница, а информацията за дейността им е обособена като отделна секция в интернет страницата на общината. Този подход ограничава крайно възможността за активна публичност като затруднява в голяма степен ефективното изпълнение и на законово уредените задължения за консултиране на проектите за нормативни актове. От друга страна, липсва и общ стандарт за оптималния каталог от рубрики, които да бъдат включени в секцията или отделната интернет страница на местния орган на самоуправление.

Показателят за почтеност получава критично ниска стойност от едва 2,93 пункта в измерението вътрешно институционални практики на управление на общинския съвет. В рамките на индикатор Етичен кодекс на Общинския съвет се очертава тенденция за непознаване или пренебрегване на този инструмент като съществен в укрепване доверието на местната общественост в почтеността на органа на самоуправление. Kрайно малък е броят на положителните примери за приети отделни етични кодекси, включващи и процедури за контрол по приложението им.

Кметската институция – необходимост от пряк ангажимент с политика на почтеност

Контролът върху доставчиците на публични услуги е сред показателите с най-ниски стойности за кметската институция в национален мащаб – едва 2,87 пункта. Неговото ниво е изследвано през оценката на следните два индикатора: 1) публичност на информацията за договори с външни доставчици на услуги, и 2) медийни публикации за неосъществен контрол върху доставчици на публични услуги. Трайно негативна практика на липса на каквато и да било публично достъпна информация за сключени договори е регистрирана в Кърджали, Благоевград, Видин, Враца, Монтана, Перник, Силистра, Сливен, Търговище.

Съществен дефицит остава публично достъпната информация за ефективността на контролната дейност в общините – подобна е поддържана като устойчив стандарт във Велико Търново, Русе и Добрич.

Основен дефицит в приноса на кметската институция са инициативите, които укрепват почтеността в неговата собствена работа. Този показател получава и най-ниска средна стойност измежду всички изследвани показатели за приноса на кметската институция към Местната система за почтеност – едва 2,74 пункта. Изследването констатира слаба заинтересованост от страна на управленските екипи да лансират фокусирани политики за превенция на корупцията. Личната ангажираност на членовете на кметския екип не може да се изчерпва единствено с публичност на
декларациите за имуществото и конфликт на интереси. Системната политика за утвърждаване на почтеността с краен ефект – повишаване на доверието в работата на кметската институция следва да включва по-широк комплекс от инициативи.

България систематично заема последното място в Европейския съюз според Индекса за възприятие на корупцията, изготвян ежегодно от Transparency International, а институциите в страната страдат от ниско доверие на гражданите. Решението на този проблем не е еднозначно, а е свързано с активното и комплексно взаимодействие на различните участници в политическия процес, гражданското общество, бизнеса, медиите. Данните от Индекс-2015 показват, че липсата на готовност за ефективно публично партньорство между всички заинтересовани страни в местната общност в подкрепа на политики за почтеност, води до трайни тенденции на ниски нива на прозрачност, отчетност и почтеност в работата на институциите на местното самоуправление.